Мария Пеловска: естествена красота и потенциал за развитие

На 20 години Мария Пеловска съчетава естествена красота, амбиция и любов към светлината на прожекторите. Участието ѝ в конкурси от малка събужда мечтата за моделството, но тя поставя автентичността над условностите. Животът ѝ е изпълнен със значими връзки, време сред природата и себепознание. Въпреки разочарованията в българската модна индустрия тя има потенциал за международен успех. Вярваме в нейния собствен път — затова я избрахме за нашето списание. Тук тя разсъждава за преживяното, ценностите си и бъдещето.

Накратко за нея
- Име: Мария Пеловска
- Възраст: 20
- Мерки: 170 см — 80/63/90
- Най-харесвани черти: усмивката, лицето и талията ми
- Роден град: Ловеч
- Образование: Завършила Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“, първата езикова гимназия в България; сега студентка по начална педагогика с чужд език.
- Професия: Бъдеща учителка, а в момента барман
Мария, ако трябваше да се опишеш само с пет емоджита, кои би избрала? След това ни разкажи малко повече за себе си.
😄 Не бива да сваляме усмивката от лицето си, независимо през какво преминаваме и къде се намираме.

💄 Нежност, естествена красота и грим само за да я подчертае.

🦁 Зодия Лъв съм и имам много от тези качества — борбеност, увереност, а хората усещат енергията ми. Имам лидерски качества, но не се хваля с постиженията си, ако не ме попитат.

🌞 Слънцето е, защото трябва да сме позитивни, да носим тази топлина в себе си и да излъчваме силна, хубава енергия.

♥️ Сърцето — защото всички сме любов. Каквото и да правим, трябва да го правим с много любов и да обичаме с цялото си сърце.

На 19 години съм и съм от Ловеч. От дете участвам в конкурси за красота и винаги съм обичала да съм под светлината на прожекторите. Страстта към конкурсите постепенно събуди нова мечта — моделството. Въпреки че две години бях в агенция, кариерата ми не се разви, както се надявах. Но продължавам да обичам камерата и фотографията. Гордея се с естествената си красота и предпочитам да бъда себе си, без корекции.

Спомена, че моделството е било мечта, но кариерата ти не се е развила по план въпреки договора с агенция. Защо и какво научи от този опит?
Не се получи в агенцията, защото не обичам да ми поставят ограничения или да вземат решения вместо мен. Опитът беше много ценен — не само пред камерата, а и в живота. Научи ме да бъда себе си и да оставам автентична, за да се откроявам.


Как приемаш днешните стандарти за красота и какво би казала за приемането на естествената красота?
Държа на естествената красота, защото чрез нея носим семейната си история. Чертите на лицето и извивките на тялото ни са част от нас благодарение на семейството ни. Трябва да се гордеем и да се обичаме такива, каквито сме.





Разкажи ни за хобитата, на които се отдаваш в свободното си време.
Свободното ми време е през уикенда и се старая да го прекарвам със семейството и приятелите си. През седмицата разнообразявам с криминални филми, чета българска поезия и ходя на фитнес поне четири пъти седмично. Наскоро преоткрих спорта и усещам как ме разтоварва и след това имам много повече енергия. Някои вечери обичам да рисувам. През някои уикенди още участвам във фотосесии, но не сериозно, а за удоволствие. Артистичен човек съм и малките неща истински ме впечатляват. Започнах да се грижа повече за себе си и се чувствам заредена и в мир със себе си.




Какво мислиш за „Мис България“ и за това, което представлява конкурсът?
Мисля, че репутацията на конкурса избледня през годините и хората започнаха да го пренебрегват, но вече не е така. Да носиш титлата Мис България е голяма отговорност. Тя отваря врати за развитие, обучения и повече фотосесии. Дава и възможност за нови приятелства, излизане от зоната на комфорт и едно невероятно предизвикателство.



Ако можеше да дадеш един съвет на другите, какъв би бил той?
Да се радват на успехите на другите, да не завиждат и да не таят лоши мисли, защото това, което носиш отвътре, се отразява и на външността ти.



Кои са най-големите ти амбиции за бъдещето и какво те движи към тях?
Най-голямата ми мечта е да бъда учителка на малки деца, защото в тях няма омраза и така винаги ще пазя тази искра в себе си. Това е професията, която ти дава живот и те изпълва с положителна енергия и любов.



А сега, Мария, сякаш с магическа пръчка ставаш журналистката! Какъв любопитен въпрос би си задала, за да разкриеш нещо специално за себе си?
Кога излиза първата ти книга?
Не знам, въпросът е малко субективен, но мечтая някой ден да издам книга. Обичам да пиша и да творя, а когато имам муза, думите сякаш се пишат сами.
